Периодът на ранното детство е критичен за развитието на детето
и в голяма степен предопределя бъдещето му.
В последните години особено внимание се обръща на ранното откриване на проблеми в детското развитие като ментална ретардация и аутизъм с цел ранна интервенция при тези състояния. Интензивната, добре подготвена и навременна интервенция може да подобри прогнозата и качеството на живот за много семейства, чиито деца са определени като рискови по отношение когнитивното, социалното или емоционалното си развитие. Дори и деца със заболявания като детска церебрална парализа, с ментална ретардация, аутизъм и други, за които се смята, че няма лечение могат да имат прогрес в развитието си, ако получат възможност за ранна интервенция. Ранното откриване на тези деца е ключово за интервенцията.
Под ранна интервенция на първо място се разбира „хващане на проблемите по-рано” . В социалната медицина и промоцията на здравето ранната интервенция се среща и като вторична профилактика или насочена намеса. В литературата посветена на ранното детство терминът превенция и ранна интервенция са взаимно заменяеми, това е така защото превенцията и ранната интервенция са двете части на обща стратегия, чийто фокус е да наклони везните в полза на коменсаторните възможности, свързани с детето / семейството и средата спрямо рисковите фактори.
Според действащата в България Програма „Детско здравеопазване” на Националната здравноосигурителна каса децата до 18 годишна възраст регулярно следва да бъдат преглеждани от личните си лекари, които извършват и оценка на психическото развитие:
- ежемесечно докрая на първата година;
- на всеки три месеца до края на втората година;
- веднъж годишно до навършване на 7 години.
По време на т.нар. „детски консултации” лекарите наблюдават физическото развитие – измерва се ръстта и теглото, маркира се растежа на детето, тези визити дават възможност и за оценка на ключови области като моторика, говор, социално-емоционално развитие, както и възможност за скрининг за проблеми в развитието. По време на такава консултация личният лекар или специалист по ранно детско развитие, наблюдава и регистрира постиженията на детето по различни показатели, това е от изключително значение за детето, защото освен идентифицирането на риск, оценката на развитието включва и разкриване потенциала на детето.